- Advertisement -
„Аз не пиех толкова бира преди бъбречната ми трансплантация. Вуйчо ми, който стана мой донор, много я обича. И няколко седмици след интервенцията започна много да ми се пие бира. Не се шегувам!“, сподели с усмивка младият актьор от Ловешкия театър Павел Емилов, който миналия септември премина успешно през това изпитание на духа и тялото в турска клиника, пише България Днес.
За вуйчо му нещата са добре, няма никаква разлика и промяна в начина му на живот преди и след като ми дари единия си бъбрек. “Вуйчо ми много се радва за мен и се чуваме непрекъснато“, доверява Павката.
Според него, а и хората така казвали, органите ни придобивали своя памет в телата ни. И ако стане така, че „услужим“ с някой от тях на някого, то „споменът“ от едното тяло логично ще се прехвърли в другото.
„Много съм щастлив и живея втори живот, колкото и клиширано да звучи това! Сега съм много по-спокоен, не бързам и виждам много повече „малки“ неща, отколкото преди. Може би защото вече оценявам живота по друг начин“, откровеничи Емилов.
