- Advertisement -
„Г-н Радев си е вкъщи, не е в хоспис. Има диабет и придружаващи заболявания, но не знам да има алцхаймер. Съсипа се човекът, след като почина съпругата му Мария миналата година. Тя му беше опората.“
Това сподели пред „България Днес“ човекът, който полага грижи и е постоянно до двукратния олимпийски шампион по борба и колекционер на изобразително изкуство. Боян, който на 25 февруари ще закръгли достолепните 80 години, трудно ходи, но не губи чувството си за хумор. Вдига телефона единствено на внуците си, които постоянно го търсят да му разказват истории и да го разведряват. „Не иска да говори с никого, не го безпокойте“, споделиха близките на шампиона.
Боян Радев се срина през зимата на 2020 година, когато ненадейно почина половинката му Мария. Жената, с която са дружно от половин век, издъхна от тромб, а преди това получи инсулт. „Много ми е мъчно, какво да кажа, всеки ден се сещам за нея и от това не ми става по-добре – люлея се, губя равновесие. Иначе дали плача – не, боли ме, но плача само пред картините и внучките. Не празнувам личните си празници, а ги отбелязвам с изложба„, сподели ни миналата година големият шампион.
Когато се връща към миналото, удостоеният с място в Залата на славата на световната борба в Оклахома спортист се радва, че животът му се е стекъл точно по този начин. „Щастлив човек съм, всичко, което исках – постигнах. Бях обикновен каруцар, но имах дупе. Сега ме наричат велик колекционер, а преди това ме възвеличаваха като велик борец. За второто сигурно са прави, но с колекционерството е по-друга работата. Никога не съм се мерил с колегите. Можеш да имаш само една картина или скулптура, но тя да е толкова мила на сърцето ти, че да се чувстваш най-богатият човек на земята. А може да си напълнил сейфа с шедьоври, но пак да си с беден дух. В този бизнес не става само с пари, трябва и душа. Парите гепят ли те в мъртва хватка, изчезваш на мига от истинското изкуство“, проповядва в типичния си стил великият борец.
„Не съм от хората, които ще си измислят автобиография. Целият народ ме знаеше, но в мен имаше страст да успея в живота. Бях готов и кюмюр да ям само и само да се измъкна от нищетата. Държавата ми подаде ръка. Който каквото иска да говори за едно време, но тогавашното управление се грижеше за спортистите. Даваха ми добри пари след всяка значима победа, пращаха ме на лагери в чужбина и осигуряваха силни противници за подготовките ми. Така ме направиха голям спортист. После аз се направих голям човек, като нито веднъж не излъгах, не натопих някой, винаги съм помагал и съм се старал да бъда първи“, категоричен е Боян Радев.
„Аз съм Боян Радев. Или първи, или никой, нали ви казах, че това ме води в живота!“, каза ни преди месеци невероятният български мъж, доказал се и в световен мащаб.
