КЪДЕ СИ, АДАМ? – филм, по време на който можеш да умреш и да възкръснеш за осемдесет минути

В България по киносалоните тръгва украинския филм „Къде си, Адам?“. Документалната продукция на режисьора Александър Запорошченко и продуцента протодякон Александър Плиска потапя зрителя в живота на един от известните атонски манастири Дохиар.

Според създателите на филма освен неговата външна страна – историята на монашеския живот, той има и вътрешна страна, чрез който всеки зрител може да погледне сам себе си.

 – За какво става дума във филма? За всеки един от нас. Може да се каже дори, че има противоположна перспектива на православната икона, където самият зрител става основен център. Уникалността на лентата е, че докато се гледа, всеки разбира, че този филм отчасти е за него. Това е филм за вашето търсене. За търсенето дори не на Бог, а просто на себе си сред съмнения в необятността на неговата житейска история, – разказа за сюжета отец Александър.

Работата над документалната лента се проточила в протежение на четири години, като са били направени девет експедиции, като в нея нямо нито един написан текст и нито един постановъчен кадър.

Централна фигура във филма е старецът и игумен на манастира Григорий (Зумис), имащ богат опит в духовно възпитание на хората и обладаващ дълбоко познание на човешката душа и нейния стремеж да се върне към състоянието присъщо на човешката природа на Адам преди грехопадението.

Режисьорът на продукцията Александър Запорожченко сравнява геронда Григорий с духовен воин, самурай.

– Видно е, че този човек е воин, в него даже има някакви рани, но той, не знам, – самурай, истински самурай. Съществува самурайски кодекс, че побеждава не този, който е по-силен, а този който стига до самия край. Затова за мен този дух на воина е също много важен. Външно човек може да изглежда слаб, едва да се движи, но отвътре той е просто ураган, този меч….разбива всякакви страсти, врага, демонични появления и други изкушения, тоест той се бори със себе си, с врага си и дава, което е най-важното – много голям пример, – каза режисьорът на филма.

Александър Запорошченко е съгласен с отец Александър в това, че те не са имали за цел да налагат някакви свои мисли или възгледи на зрителя.

– Ние с отец Александър Плиска не сме искали да налагаме някакви свои мисли, морал или да проповядваме. Ние искахме да покажем и да останем в страни мълчейки. Да покажем хората, не само като да се опитваме да ги покажем като истински, – отбеляза режисьора на филма.

Филмът «Къде си, Адам?» се показва изключително само по кината, тъй като неговите създатели искат да съхранят специална атмосфера за възприемането му. И затова той вече предизвиква много силен отзвук от публиката.

Александър Запорошченко е съгласен с отец Александър в това, че те не са имали за цел да налагат някакви свои мисли или възгледи на зрителя.

– Ние с отец Александър Плиска не сме искали да налагаме някакви свои мисли, морал или да проповядваме. Ние искахме да покажем и да останем в страни мълчейки. Да покажем хората, не само като да се опитваме да ги покажем като истински, – отбеляза режисьора на филма.

Филмът «Къде си, Адам?» се показва изключително само по кината, тъй като неговите създатели искат да съхранят специална атмосфера за възприемането му. И затова той вече предизвиква много силен отзвук от публиката.

Според отец Александър Плиска, по време на гледането на филма, хората изживяват заедно с  обитателите на манастира техните преживявания „които има всеки човек, независимо от неговите убеждения, религия и възгледи”. И както му споделил един от хората гледали филма, от подобни преживявания „в този филм можеш да умреш и да възкръснеш за осемдесет минути“.