Веселин Маринов: Коронавирусът ме отказа от мечтите ми, обмислям кардинална професионална промяна

В последния четвърт век Веселин Маринов бе неизменно на върха – всеки негов рецитал се превръщаше в събитие. Сега обаче и той като останалите артисти е в криза – коронавирусът го остави без срещите с любимата му публика и съответно без приходи. Изпълнителят на „Горчиво вино” се принуди да отмени пролетните си спектакли, а няма да се състои и лятното му турне. „Не виждам възможност за концертен живот до края на 2020-а”, сподели пред Уикенд певецът.

Отчаян ли е Веско от извънредното положение? Пази ли се добре от китайската зараза и с какво запълва времето си под карантина? Най-романтичният ни певец отговори на тези и на още много други въпроси, свързани с Ковид-19, а накрая повдигна леко и завесата на любовния си живот.

• Г-н Маринов, когато обявиха извънредното положение на 13 март, стреснахте ли се? Емоционален човек като вас, разстрои ли се?
• Не съм се разстроил и паникьосал. Дори ми се струваше в началото, че всичко бързо ще премине. На по-късен етап имах моменти на тъга, осъзнавайки, че това което се случва по света и у нас, ще бъде пагубно за професията ми. Липсата на перспектива, на възможността като мъж да поддържам семейството си, хората около мен и стандарта на живот, който имах до 13 март – това ме е карало да изпадам в тих размисъл рано сутрин, докато тичам. Минават ми и досега тъжни мисли… През деня се амбицирам, стягам се и търся пътя.
• С какво сте ангажиран по време на коронавирусната пандемия?
• От месеци работата ми прекъсна, а това е продължение на една пауза, която всяка година имаме през зимния период. В нашата професия януари, февруари и първата половина на март са време на абсолютен застой по обективни причини. На 23 март трябваше да започне новият сезон, да направим 12 концерта до 1 май, а имах уговорени и още 7 гостувания за празници на градове. Но, уви, случи се пандемията. Много е тежко това, което стана. Отговарям за хора и екип, целият ми живот беше планиран на основата на приходите, които имам в нормална ситуация, според тях бях прогнозирал и разходите си. В един момент – след няколко месеца на извънредно положение, разбрах, че реално професията ми изчезва за следващата една година. Започнах да мисля как да оцелея в този период. Не виждам възможност до края на 2020-а отново да се случи концертен живот и да се възстанови старият начин на общуване между хората.
• Каква е съдбата на хората, с които работехте години наред?
• Не отговаряме на всички изисквания, на които трябва, за да кандидатстваме за мярката 60/40. Трудно ми е да съхраня техниците си, защото имат алтернатива, а това е и причината двама от тях да ме напуснат. Другите колеги преминаха на хонорар. Оркестърът и балетът са на изчакване, проявяват разбиране. Опитвам се да бъда коректен с хората, с които работя вече години наред. Лично съм обиколил окръжните градове, където имахме планувани концерти за май и юни, за да пренасочим датите и да платя наемите.
• Успявате ли да обслужвате кредитите си?
• Засега успявам да поддържам стария ритъм на живота си, но това няма да е още много дълго. Трябва да измисля какво да направя, за да можем да издържим.
• Големи ли са заемите ви към банките?
• За всеки от нас понятията голям и малък са различни. Не искам да коментирам, нека да не изпадаме чак в такива подробности.
• В разгара на пандемията направихте песента „Добре дошли в България” и бяхте сред първите изпълнители с онлайн концерт…
• Бих продължил да го правя, но не знам до каква степен ще е актуално. Много изпълнители се опитват да реагират във времето на изолация. Аз участвах в голям концерт за набиране на средства. А онова, което направих онлайн, беше нещо ново за мен. Стана хубаво, имаше огромен интерес към него. Въпросът е, че всичко това е временно и неистинско, защото няма публика. Няма ги реалните хора срещу теб, които да провокират чувствата и емоцията в концерта. Събрах екипа и направихме анализ как да продължи работата. Лятното турне за съжаление също ще отпадне. През ноември в зала 1 на НДК имаме резервирани две дати, но все още не знам какво ще се случи. Просто трябва по някакъв начин да променя начина си на работа, задължително е нещо да се измисли. Хората на изкуството – и по-специално музикантите, сме най-потърпевши. Загубите ни са огромни! На този етап правителството ще подпомага повече икономиката, ще се опита да направи всичко възможно определени сектори да заработят. Обедняването на хората е страшно и дали ще се разрешат концертите, не им е важно. Съдя за това по тези, с които общувам. На кого ще му е до песен и веселба в такъв момент? Страхът от заразата също е от голямо значение.
• Имал ли сте досега друг такъв труден период в професионално и финансово отношение?
• Кой не е изпадал в трудни периоди, но това е различно от всичко останало. Не бях подготвен за пандемията. Като младо момче, когато търсех пътеката към отворените врати на професията ми, съм имал много тежки моменти. Имало е дори случай, в които съм намразвал музиката – обвинявал съм я за свои житейски неудачи. Вярвам, че сега всичко ще се оправи. Важно е само да сме здрави, да се съхраним. Ще излезем някак си от ситуацията. Човек може да преживее и по-големи трудности, но защо трябваше да ни напада този вирус?… Ако не беше той, сега щях да имам една приятна умора от добре свършена работа. Тя винаги ме съпътства след чудесни концерти.
• От какво ви се налага да се лишите по време на пандемия?
• В пандемията на човек му се налага да се ограничава. Не може да си позволи начина на живот, който е имал преди. Лично аз се отказах от мечтите си поне за 1 година напред. Прекрасните и големи концерти, за които пътувах с оркестъра си и салоните бяха пълни навсякъде – това не знам кога ще се случи отново. Някои казват да не се притесняваме, че хората ни чакат с нетърпение, но аз съм на друго мнение. Стресът е наистина голям. Не мога дори да си представя кога отново ще живеем живота, който имахме преди заразата да нападне и нас, и целия свят.
• Ако се наложи бихте ли сменил попрището?
• Вече се замислям дори реално за това… Трябва да се направи нещо ново, да се определи нова посока. Много е дълго онова, което ни очаква като ограничения в моята професия. Необходимо е да се направят кардинални промени.
• Вие какви кардинални промени ще направите?
• Аз съм в задънена улица, тъй като май не мога да правя нищо друго, освен това, с което от 40 години изграждам в живота си. Трябва да се опитам да измисля нещо различно, което обаче все пак да е свързано с музика, с продуциране, с изкуство. Не се сещам в каква по-различна сфера бих могъл да се изявя.
• Довършихте ли автобиографичната си книга?
• Правя я в момента. Планувам до декември да е готова. Принудителната пауза заради вируса я използвах, за да работя активно върху книгата. Постарал съм се да бъда максимално откровен и със себе си, и с публиката.
• Спазвате ли предпазните мерки, препоръчани от НОЩ?
• Да, старая се. Ръкавиците ми бяха проблем и се наложи да ходя с домакински. Големи са ми ръцете просто… Прави ми впечатление, че хората са много дисциплинирани. Навсякъде около мен е пълно с дезинфектанти. Спазването на мерките идва от страха да не бъдеш заразен с коронавируса.
• Поддържате ли и сега връзка с приятеля ви Цветан Цветанов?
• Да, както с всеки мой близък приятел. Това е съвсем нормално.
• Как е майка ви?
• Майка ми е много добре, във форма е. Може да се обслужва сама. На доста години е, има най-различни заболявания, преминала е през куп перипетии. Преди време преживя тежък инсулт и счупване на таза, но за радост успя да се възстанови. Тъжно ми е, че не мога да я посещавам толкова често, колкото ми се иска – тя живее в много хубав дом за възрастни хора, а там са големи ограниченията. Всеки ден се чуваме по няколко пъти на ден.
• А дъщеря ви как е? Ще станете ли скоро дядо?
• И тя е добре. Има много добър мъж, свястно момче, което много харесвам. Надявам се всичко да бъде наред в живота, а да стана дядо ще се случи някой ден.
• Често ли посещавате родния си дом в Полски Тръмбеш?
• Вече не толкова често. Няма при кого да отида… За мен Полски Тръмбеш е 90% нашата къща и всичко, свързано с нея. Все още в града въздухът е по-различен. Остана ми там един приятел от казармата и още двама-трима, с които пием кафе и си говорим. Няма къде вече да нощувам, когато съм там…
• Нали къщата ви си е там?
• Получих страх да влизам в родната си къща… Пълно е в нея със спомени… Голяма част от живота ми е в този дом, най-хубавите мигове с родителите ми, времето, в което имах големи мечти, стаята, в която учех уроците си, където репетирах… Не съм влизал от 1 година. Пътувам до Полски Тръмбеш, посещавам гроба на баща ми, но не ходя в къщата. Имам племенница, която се грижи за имота. Домът не е същият без близките ми хора. И вляза ли вътре, ще ме налегне голяма тъга.
• С жената до вас – Веселина, къде живеете?
• В апартамента в София и на вилата, която е близо до столицата. Когато ограниченията заради коронавируса бяха смазващи, бяхме на вилата.
• След като премине пандемията, ще вдигнете ли сватба с Веселина?
• Не ми се отговаря на такива лични въпроси. Всичко идва с времето си. Нито годините ми са свързани с такива неща, нито животът, който имаме в момента, е такъв, че на някой да му е сватба. За мен е по-важно, че срещнах жената, която ме допълва, която обичам и която ме чака. Чувствам, че личният ми живот сега е много пълноценен. Важното е, че нямам търпение да се прибера по-бързо вкъщи, за да бъдем заедно с любимата ми. Вече почти 3 години това е така. Разбира се ме чудесно, с половин дума.
• Много пъти ли в живота си сте бил влюбен?
• Влюбвал съм се, но не смятам, че съм прекалявал и олекотявал това чувство. Когато си артист на 58 години, 4-5 пъти да си се влюбвал, не е странно. Така се е стекъл животът ми, че е имало и разочарования, раздели.
• Чувствата са важни за артиста…
• Те са двигателят му. В създаването на изкуството и песните не мога да кажа, че съм безчувствен. Именно заради моята чувствителност съм преживял по такъв начин живота си, а той е претворен в музиката, която правя. С това си обяснявам и огромната любов на хората към творчеството ми. Моите песни са част от живота на всеки. Винаги съм държал на литературната основа, на качеството на текстовете. Никога не съм пял врели-некипели, празни рими. Гордея се с песните, които съм изпълнил!
• Кога плакахте за последен път?
• Наскоро плаках – когато видях очите на медиците, работили с отишлата си от Ковид-19 лекарка от Сливен. Много ме трогнаха думите на колегите й за нея. Страшно се разчувствах.
• Заради изолацията имате ли проблем с килограмите?
• Започнах пак да спазвам диета. Като се затвориш за по-дълго вкъщи и жената до теб готви всеки ден много вкусна храна, в един момент се налага да вземеш мерки… Впрочем винаги когато ми е по-спокойно и нямам много работа, качвам някой и друг килограм. Сега отново ще вляза във форма.
• С напредване на годините чувствате ли се по-спокоен?
• Емоционалността се тушира с натрупания опит през годините. За мен тайни в работата ми вече няма. Знам пътя, изградил съм името и имиджа си пред хората и обществото. Публиката, която обича стила ми и песните, които правя, се опитвам да ги задържа, както при едно приятелство – с качество и вярност. Спокойствието, което имам в личния си живот, също ми помага да творя много добре и да бъда максимално отдаден на работата си. Емоцията днес е различна.
• В какъв смисъл е различна?
• Преди години правех доста грешки именно заради емоционалната ми реакция след предателства и разочарования, след проявено неуважение към мен, след неуспешна мисия със спонсор. Животът обаче ме научи – разбрах, че тези неща са преходни, че са част от работата и ежедневието. Сега знам едно – че най-важното е аз и семейството ми да бъдем здрави. Трябва и да бъда честен пред себе си с това, което правя, да не лъжа своите почитатели с различни стилове само за да бъда модерен в определен момент. Останах верен на музиката си и на хората, които я обичат. Разбрах, че човек никога не бива да взима решения, подвластен на моментната емоция. Живеем във време, което е жестоко и разделно. Човек не знае кога отново ще опре отново до някой, който го е разочаровал. Усещам как трансформирах емоцията си. Вече знам, че трябва да вземам решението не под нейно влияние, а на малко по-късен етап. Добре е да преспи умът една вечер и тогава да давам отговор. Всичко това идва с времето, с опита и страданието. В зрелите години хората взимаме по-правилните решения.