Тончо Токмакчиев: Китайците скриха Ковид 19 както нашите комунисти взрива в Чернобил

Тончо Токмакчиев е мега звезда от 3 десетилетия. Той стартира тв кариерата си в „Улицата” на Теди Москов и славната студентска програма „Ку-ку”, а после дълги години забавляваше народа с „Каналето” и „Шоуто на Канала”. Напоследък талантливият бургазлия няма свое предаване в национален ефир, но пък радва българите по света и у нас с хитови театрални спектакли.  
Миналия уикенд славният комик чукна 57 години, но в интервюто което направихме с него тогава почти не коментирахме рождения му ден. Тема №1 в разговора ни беше коварната зараза Ковид 19 и последиците й за страната ни.  

– Г-н Токмакчиев, на 2 май станахте на 57 години. Празнувахте ли?
– От известно време насам всичко е особено… Трябва вече да свикваме с това, минаха близо 2 месеца от обявяването на извънредното положение. Докато не се намери решение с коронавируса, е задължително да сме разумни – нямаме друг избор. На 2 май си бях вкъщи с близките ми хора. Дъщерята и внуците са в София, прибраха се от Испания. Семейството ми и аз сме в кондиция, доколкото това може да се каже в създалата се тази пролет ситуация. Пазим се от невидимия китайски враг и се радвам се на всичко, което е около мен.

– Усещате ли вече тежестта на годините?
– Когато човек е здрав, активен и работи много, изобщо не усеща как минава времето. Не, 57-те ми години не ми тежат, нямам проблеми с това. Има доста плюсове в остаряването – натрупан е опит, помъдряване.

– Казахте, ме когато човек е здрав, активен и работи, не усеща как минава времето. Да не би да работите и в момента?
– Имах работа до пандемията, но в момента театрите, представленията и снимките са на трупчета заради коронавируса. Не, нямам ангажименти понастоящем. Да се надяваме, че всяко нещо както има начало, така ще има и край. Дори и най-тягостните и тежки периоди трябва да приключат във времето. Оптимист съм поначало, вярвам, че скоро пандемията ще е зад гърба ни.

– В изолация свирите ли на пиано, рисувате ли?
– На пиано съм свирил като дете. От доста време нямам афинитет към този музикален инструмент, пък и моят е в Бургас, не в София. Приключил съм със свиренето. Надявам се обаче, че внучката или внукът след време ще се заинтересуват от пианото. Малки са все още засега – Лусиян е на 3, Сесилия на 5. Сами ще си решат, какво да правят с живота си. Питате ме и дали рисувам. В изолация съм в последните два месеца, но не ми е до това.

– Напрегнат ли сте от положението в момента?
– И да се изнервяш и напрягаш, няма никаква файда. Просто трябва да бъдем разумни. Има хора, които са се ангажирали с мерките и борбата с пандемията. Те са по-знаещи и можещи от нас в тази област. От нас се иска да се съобразяваме с указанията им. От обявяването на извънредното положение досега забелязвам един феномен – че българите освен от футбол и политика започнаха да разбират много и от медицина. Всеки знае, чете, всеки стана вирусолог и специалист по болестите. Нашето общество е в една добра форма. Всеки има мнение по въпроса – нещо, което преди 30 години не можеше да се случи. Навремето информацията за аварията в атомната електроцентрала в Чернобил я научавахме от „Свободна Европа” и Би Би Си, а не от управляващите в България.

– И никой обикновен човек не можеше тогава да си позволи коментар…
– Криеха я изобщо от нас аварията. Ако пък някой си позволеше да каже нещо, имаше много тежки последици. На 26 април се навършиха 34 години от тази огромна трагедия. Всичко тогава беше скрито-покрито по комунистически. Оказа се, че и сега китайските комунисти доста са мълчали за Ковид 19. Помня много добре времето на случилото се в Чернобил. Характерно за комунистите и е да лъжат, крият и мамят, да баламосват хората, да говорят пълни глупости.

– Май одобрявате настоящето управление…
– В моя 57-годишен живот съм преживял доста неща… Сега имаме възможност да си изказваме мнението, да спорим дали нещо е вярно или не. В момента това няма никакви последици, докато преди години последиците бяха ужасяващи. Каквото и да си говорим, базисното право на демократичното общество – пълна свобода на словото и печата, днес я имаме. През 1986-а бащите на голяма част от днешните политици, мълчаха по въпроса за Чернобил като бити гъзове. Те си се съобразяваха с аварията, а ние ядяхме като зайци марули и магданоз. Партийците ни уверяваха, че нямало страшно, а това доведе до огромна трагедия и много жертви. Беше извършено най-голямото престъпление към нацията, на което аз съм ставал свидетел. Хиляди хора се разболяха фатално, от тогава започва плавното увеличаване на онкологичните заболявания у нас.

– За хората, които подценяват опасността от коронавируса, какво мислите?
– Има и такива, които твърдят, че не било страшно. Нека тогава да дадат личен пример – да отидат доброволно да се заразят. След това да се лекуват както си знаят. Ако видим, че не е страшно, и останалите ще ги последваме. Сега само дават акъл и философстват, а не предприемат стъпката да се заразят с вируса. Чувам разни хора да твърдят, че пандемията е преувеличена, а някои стигат дори до там да я обявяват за конспирация, завера. Висши политици също се изказват по дадени въпроси, а няма никаква практическа стъпка от тяхна страна. Нека да се съберат една голяма група и да отидат например на Бузлуджа да се заразят. След това да изкарат 40-дневна карантина, и който оцелее като партизанин, да слезе от Балкана.

– Оптимист ли сте, че актьорските ви ангажименти ще се върнат в предишния си обем, след като бъде отменено извънредното положение?
– Имал съм по над 20 представления на месец. В момента си стоя вкъщи и само гледам графика на отпадналите ангажименти. Сложен въпрос е вече, какво ни чака. Преди двайсетина дни много хора, включително и аз, имахме представа. В момента няма човек, който може да каже кое, кога и как ще се случи. Докато не се появи лекарство за болестта и ваксина, ще си живеем в постоянен стрес. Ако някой си представя, че след края на извънредното положение и отварянето на театрите, всичко ще си е както преди, че народът ще се юрне пак в театралните зали, жестоко се лъже. Това просто няма как да стане в близката година. В момента няма концерти, футболни мачове, кино, световни първенства, олимпийски игри, няма нищо. Всичко стои на трупчета. Кой ще дойде да напълни театралните зали?

– Театралните представления онлайн добра алтернатива ли са?
– Не. Театърът не може да бъде онлайн. Красотата на това изкуство е в живия контакт. Театърът, концертната музика, са живи изкуства. Чух, че в чужбина разработват начин да има представления, като зрителите спазват разумна дистанция един от друг. Но пак се губи смисълът. Например театър „Сълза и смях” е с капацитет от около 470 зрители. Ако трябва да присъстват на представление 1/3 от желаещите, за да се спази дистанцията, ще са около 150 човека. Как ще изглежда салонът, как ще се чувстват публиката и артистите на сцената? Актьорите играем в непрекъснат контакт, усещаме си дори дъха… А и каква трябва да е цената на билета? Двойно или тройно по-висока?

– Как ще оцелеят свободните артист като вас, ако са дълго без работа?
– Свободен артист съм от години и за мен не важат платеният и неплатен отпуск. В момента нямам никакви ангажименти и това е положението. Наскоро говорих с други колеги свободни артисти, както и с приятеля ми Любо Киров. Те имаха доста участия преди кризата, но никак не са кресливи, че стоят без работа в момента. Не им е приятно, но се съобразяват – такава е ситуацията в цял свят. А хора, които и с коронавируса, и без него са си все тая, са най-активни в приказките. Каквото за всички, това и аз нас. Важно е оцеляването. Мисля върху разни проекти, но ще видим, какво ще се случи. Надявам се, че тази драма ще приключи бързо, въпреки, че доколкото знам една ваксина отнема от 1 до 4 години. Дано по-скоро да бъде открит лек срещу Ковид 19.

– А ако не бъде открит толкова скоро?
– Няма смисъл да изпадаме в крайности и да ревем. Това са неща извън нас. Гледам сега някои, които са страшно възмутени… Но какво да се направи? Надявам се след пандемията хората да получат просветление и да разберат, колко са важни най-малките неща, които бяхме загърбили. Имаше много болни амбиции и проблеми, дрънкане на оръжия, готвеха се паради, щяха да се пускат ракети, да се водят безсмислени войни… Коронавирусът дойде като отрезвяване на човечеството. В момента е като на война и дано да се замислим и да се вразумим. Хората някак си забравиха уроците от Първата и Втората световна, проблемите, които е имало тогава. Дано да се окаже, че Ковид 19 е предотвратил нещо много по-страшно, което някак си клокочеше заплашително. Защото в последните 2 години по света имаше сериозно напрежение, което всеки момент щеше да изгърми като тенджера под налягане.

– Имал ли сте друг такъв продължителен период без работа?
– Не, никога. Повече от 4 почивни дни не съм имал. На празници и когато другите хора са в почивка, ние, артистите, обикновено работим.

– Хареса ли ви как ви имитира Маги Джанаварова в „Капките”?
– Присъствах на изпълнението й, поздравих я. „Капките” е едно много хубаво шоу, което в този момент разчупва скуката и еднообразието. На колегите не им е лесно, мога само да ги поздравя, за това, което правят. Момичето се постара, но беше малко объркано, защото „Sweet Chalga In Time” беше музикален виц, а не чалга песен. Това е циганско парче, миксирано с „Дийп Пърпъл” и държание като на Фреди Меркюри. Преди години направихме този музикален виц с огромна лекота. Маги се справи, макар да не е толкова лесно да ме имитираш.

– И вие сте отличен певец и имитатор. Дори сте се осмелявал да изпълнявате песен на естрадната прима Лили Иванова…
– В „Шоуто на Канала” по БНТ бяхме изпълнили неин кавър. Изключително много уважавам Лили Иванова като творец, певец и явление в България. Никога не съм си позволявал груби, дебелашки шеги по неин адрес, както някои други. С цялото си уважение изпълних парчето й в шоуто. Тя после ми се обади. Това да ти звънне лично Лили Иванова и да те похвали, че пееш добре, е огромно признание. Първо ми благодари, че никога не съм се гъбаркал с нея, както се изразявам аз. „Добре изпълни песента, Тончо”, каза ми тя.

– Друг казвал ли ви е, че пеете добре?
– Да, Стефан Димитров. Да получиш признание от колоси като Стефан Димитров и Лили Иванова си е удоволствие. Много е приятно.

– Спортувате ли вкъщи по време на изолацията?
– Да, спортувам си вкъщи. Имам си велоергометър. Правя по час-час и половина упражнения и задължително коремни преси. Много ми липсват плуването в басейна и ходенето в планината. Тази година не можах да покарам ски, толкова колкото ми се искаше, но да се надяваме, че в следващите зими ще наваксам.

– Катастрофирал ли сте някога? Коментарът ви за трагедията с Милен Цветков, когото познавате още от студентските си години?
– Да. Имал съм и аз пътни инциденти. Бог да го прости Милен, много неприятно и тъжно е случилото се с него. Не ми се говори на тази тема, не искам да влизам в тона на всички останали. Трябва да се пазим, да внимаваме.

– Влизал ли сте някога в казино?
– Да, и съм печелил. За първи път влязох в казино в Слънчев бряг през 1981 г. Тогава там пускаха само чужденци. Аз попаднах съвсем случайно и имах късмета на начинаещия. Спечелих около 600-700 лв. Попълних след това протокол за парите – че не са трудови доходи. И след това съм влизал в казино – и в България, и в чужбина. Бил съм и в Лас Вегас през октомври. Там имахме представление с Камен Воденичаров и Жоро Мамалев, стояхме 2-3 дни. От тогава не съм ходил в казино. Не ми е страст. Ако някъде пише, че съм пристрастен към хазарта – не, не съм. Преди време отидох да си купя талон за паркиране в платена зона, който след това изтрих, за го да сложа на колата си. В този момент някакъв ме снимал и излезе „новината”, че съм затънал в игрите на щастието и постоянно търкам талончета. В живота си не съм купувал такива билетчета, а вече няма и откъде, защото и тази работа приключи. Тогава просто си триех талона за паркиране. Искам още веднъж да успокоя хората, че не съм комарджия и не съм проиграл жена си, баща си, майка си, баба си и децата си.