- Advertisement -
Не за вярване, че тази година Юлиан Вергов ще закръгли половин век! Но е истина – на 15 юли един от най-титулованите български актьори в последното десетилетие ще отбележи 50-годишнината си. „Звучи като някакво тъпо клише, защото всички го казват, но истината е, че аз изобщо не се чувствам на 50. Даже не помня как така се озовах на тия години – всикчо мина като миг”, отсича звездата от „Откраднат живот”.
Юлиан приема без драма и остаряването си, и извънредното положение. Актьорът, известен с редица роли в българското кино и театър, приема карантината като възможност да „пътува” повече из себе си, световната литература, кино и музика, а от няколко дни насам с дъщеря му, която е на 18 години, все по-често се забавляват като играят видеоигри.
Юлиан Вергов, познат като доц. Банков за почитателите на хитовия сериал „Откраднат живот”, се наслаждава на пролетта и дългите светли вечери, което преди, поради естеството на професията му, рядко имал възможност. Липсва му свободата, театъра, приятелите. И все пак Вергов не унива, а напротив – презарежда се от очакването на срещата с публиката в театралните салони и дори се чувства вдъхновен, хрумват му нови идеи. В крайна сметка и на Юлиан не са му чужди страховете. Нищо, че винаги е усмихнат, готов да се шегува и сипе забавни коментари на килограм, с които забавлява зрителите на шоуто „Като две капки вода”, в което е жури с джаз певицата Хилда Казаян и рокаджията Димитър Ковачев-Фънки. Обичаният актьор се страхува от безсилието. Срещу дребните страхове се е изправял. Но и той, като всички, не може да се изпрати срещу безсилиет
„Винаги ме е било страх най-много от безсилието. Да виждаш какво се случва и каквото и да опитваш да направиш, то да не води до нищо”, сподели Юлиан Вергов наскоро и допълни, че в трудни моменти, слава Богу, има приятели, към които може да се обърне.
В карантината актьорът осъзнал, че абсолютно може без „целодневното препускане”, имайки предвид в съзнанието. Всичко може да е по-спокойно, смята актьора. Всъщност той никога не е бил от хората, на които им е присъщо да следват стриктно график, и да организират стриктно всеки свой ден. Само че му се налага. Графикът му е пълен. По принцип не обича да движи много проекти едновременно, защото смята, че така човек може да се „разпилява”, но иска да направи толкова много неща, че понякога няма избор. И ходи на снимки, по срещи с разни хора за бъдещо сътрудничество, репетира в театъра.
„Актьорът се изгражда в театъра”, убеден е Юлиан Вергов. Според него са нужни непрекъснати тренировки, с които артистът да се самоусъвършенства. Той явно е успял, защото в последните години е сред най-търсените и популярни актьори у нас. За самия него успехът има друго мерило. „Успехът е изкуство или да искаш това, което правиш, и да правиш това, което искаш”, отсича звездата на киното и театъра. А той е изминал доста дълъг и трънлив път, за да се води от тази философия в живота си.
Юлиан е роден в София. Израснал в центъра. По това време, както е казвал с присъщото си чувство за хумор, все още не е имало НДК
„Добре си живеехме. Беше пълна свобода. Ходиш навсякъде, емоцията да откриваш всяка следваща улица”, споделял е актьорът. Като малък той мечтаел да стане боклукчия, тъй като харесвал с каква лекота камионите въртели и разтоварвали старите контейри. „И тираджия, защото носели много неща от „Корекома”, казвал е Вергов с усмивка.
Всеизвестен факт е, че Юлиан е бил изключен от две училища и се наложило да завърши вечерно. Причината – невъздържано поведение. Самият той е споделял, че учителите смятали, че успехът в училище и дисциплината вървят ръка за ръка, а пък той бил убеден, че това въобще не е вярно. И получавал шестица, радвал се по-експанзивно, след което: „Не! Получаваш 5, за да се научиш как да се радваш!”. През деня той бил сценичен работник в Младежкия театър, тъй като трябвало да има работа, а вечер посещавал учебните занятия.
Юлиан кандидатствал в МЕИ. Искал да става инженер, което било подкрепено от родителите му. За тях актьорът не е споделял много. Веднъж в свое интервю разказа с усмивка забавна случка от тийнейджърските си години, когато с приятели от квартала искали да ходят на кино в 14 ч., в неделя. Искал пари от майка си за билет, а тя му отвърнала: „Моето момче, в неделя следобед излизат само войниците и слугините. Ти ще си останеш вкъщи!”.
В МЕИ Юлиан Вергов стигнал до държавен изпит. И в крайна сметка, на 28 години, решил, че професията инженер не е за него. Вече бил влюбен в театъра, където работел като сценичен работник, докато посещавал вечерно училище. Нямало как да кандидатства в НАТФИЗ, тъй като има ограничение за възрастта. Кандидатствал актьорско майсторство в Театрален колеж „Любен Гройс”, където е приет в класа на Цветана Манева. За да си плаща таксите, работел като общ работник, а после и като барман в столично заведение. Бил от тези бармани, на които като им поръчаш коктейл, клякат под бара, разгръщат една менюто, за да си припомнят какво точно представлява. Юлиан Вергов приготвял някак си напитките. И доста често клиенти му отвръщали, че коктейли не се правят така. „Съжалявам, в това заведение така го правим”, споделял е актьорът през смях.
Дебютира на сцената на Народен театър „Иван Вазов” в „Ромео и Жулиета”, постановка на Лилия Абаджиева. След това играе в много спектакли. И днес, до преди карантината, продължава да съчетава театъра с киното и телевизията. Любими са му ролите с хубава драматургия. „Стремя се да се чувствам добре, което автоматично ме прави по-самокритичен: „Защо трябваше да се случи това, защо направих онова…” Наслаждавам се на живота и на това, с което се занимавам. Не съм от актьорите, които от дете са мечтали да се отдадат на изкуството – професията ме връхлетя по-късно. Тя ми дава страшно много, но и ми взима, колкото и клиширано да звучи. Слава Богу, впускам се само в неща, които харесвам. Но пък свободното време постоянно не достига”, споделял е Юлиан Вергов.
Актьорът днес има повече свободно време, което цени, макар и да е, заради обстоятелствата на карантина и извънредно положение. Все пак наскоро сподели мнението, че наред с коронавируса, апатията, която се наблюдава в съвремието ни, също не е за подценяване. Това е апатия към самия живот, смята актьорът. „Не му се радваме, не го ценим, не го обичаме, не се хвърляме в него, не сме любопитни”, убеден е Вергов. Както всички, и той често мисли и се моли за лекарите, а и за хората на изкуството. Той вярва, че и това изпитание, каквото е карантината, ще мине. „Със сигурност ще мине, и то съвсем скоро, но мисля или по-скоро силно желая това отминаване да отприщи любовта и любопитството. Имам съзнание, че звучи маниерно, но пък ме влече да се случи”, сподели Вергов.
