Сензацията на „Като две капки вода“ Фики Стораро: Винаги съм искал да бъде добрият герой! Вярвам, че Бог ще ни спаси от пандемията

Ако през актуалния телевизионен сезон можем да говорим за сензация извън световната тема №1  – пандемията от Ковид-19, то това е участието на Фики Стораро в шоуто „Като две капки вода“. Още с първото си стъпване на сцената големият син на Тони Стораро се превърна в голямата изненада на предаването. С всяка следваща роля в шоуто на Нова тв фолк звездата доказва, че образът, в който публиката го познава, отразява само фрагмент от огромния му музикален и артистичен талант, който все още предстои да разгърне. Но изпълнителят притежава и друго, много по-важно качество. Това е неговата вяра в Бог и вътрешният му стремеж към доброта. Ето какво каза Фики в интервю за „Уикенд“.

– Фики, поздравления за представянето в шоуто „Като две капки вода“! Смята се, че имате най-високи шансове за победа…
– Благодаря! Никога не съм мислил, че ще стигна толкова високо в класирането. За мен това е истинска чест, защото участниците са уникални таланти, които полагат огромни усилия. Надявам се да имам късмет да ми се падат образи, близки до моя тембър – нещо, което засега не се случва. Желая успех на всички, а победата… каквото реши Господ. От малък имитирам известни изпълнители. Приятелите ми харесваха как го правя, но не съм предполагал, ще мога да се отпусна и да вляза в роля на толкова голяма сцена.

– Кой музикант ви беше най-любим за имитиране?
– Първият образ, който направих – на Стиви Уондър. Голям фен съм му от малък и, тъй като в първото предаване имахме възможност да изберем кого да имитираме, избрах именно него. Той е мой идол. Носи доброта, от която винаги съм се впечатлявал.

– През 2012 г. се явявате на конкурс с песни на Стиви Уондър и попадате сред петимата българи, които пеят на откриването на олимпиадата в Лондон.
– Да, още от тогава той ми носи късмет, може би защото изпълнявам песните му с много любов. Явих се на кастинг пред големия диригент Ричард Фростик. За мен беше чест да съм сред петимата избраници, които пяха на откриването на Олимпиадата.

– Има ли и други моменти в живота ви, които усещате като сън?
– Участието ми в „Като две капки вода“ е един от тях. Винаги съм бил фен на предаването. Голяма тръпка е всяка моя поява на сцената – страхотно удоволствие, на което искам максимално да се насладя.

– Някои телевизии обаче намалиха развлекателните предавания заради пандемията и смятат за неуместно в такъв момент да се излъчмат забавни програми.
– Моментът е много тежък за всички и е трудно да се справим с него. Но вярвам, че ще отмине. Наистина много хора страдат, съчувствам им, но точно сега трябва да сме единни, сплотени, да се подкрепяме, да вярваме в Бог, защото Той е единственото спасение. Вярвам, че Бог ще ни спаси от пандемията.

– Допитвате ли се до баща си за своите образи?
– Репетирам сам вкъщи, но баща ми ме слуша по време на шоуто и ми казва какво съм направил добре и къде е можело да бъда и по-добър. Много е радостен, че повечето от образите ми се получават. Ние сме сплотено семейство, баща ми е много добър човек и като всеки родител иска най-доброто за своя син. Вслушвам се не само в него, но и във всеки по-възрастен човек, който има повече опит от мен. Младите трябва да уважаваме по-големите от нас, те имат какво да ни кажат.

– Спазвате ли социална изолация спрямо родителите си?
– Общуваме в рамките на семейството и спазваме всичко, което иска от нас генералът. Но ме е страх за моите близки, гледам да ги пазя, колкото ми е възможно, защото аз съм човекът, който ходи на репетиции и се среща с други хора покрай участието в „Капките“. Дори и там спазвам необходимата дистанция и не свалям маската от лицето си. Имам дете и съм отговорен за него. Но ние, младите, в тази ситуация сме отговорни и за възрастните хора.

– В „Капките“ често споменават доброто ви възпитание.
– За мен е важно уважението към другия. Мисля, че хората трябва да бъдем добри. Разбира се, основата на моето възпитание са моите родители – децата копират родителите си. Но човек се ражда с определен характер. Никога не съм се увличал по лошите примери, по гангстерското поведение, въпреки че повечето хубави момичета харесват лошите момчета. Аз винаги съм искал да бъде добрият герой, от дете още. Бог възнаграждава добрия човек с добро бъдеще.
– Какви бяха методите на възпитание на родителите ви? Имало ли е шамари?

– Чак шамари не, не съм бил жертва на домашно насилие (смее се – б.а.). Разбира се, че при някои по-големи грешки е имало леко потупване, но това не е бил основният им метод. По-скоро съм имал респект към по-възрастните и съм искал всички хора да бъдем добри. Това според мен не се учи. Човек се ражда с такава нагласа.

– Всички ви познават като Фики Стораро, но това не е истинско ви име. Бихте ли го приели официално?
– Кавам се Фикрет Тунчер Фикрет. Фикрет е името на дядо ми и не мисля, че трябва да го сменям. Но пък се гордея и с фамилията Стораро, защото баща ми е страхотен човек с голямо сърце. Това ще остане нашето артистично име. Според мен е късметлийско и ни носи успехи. Идва от името на големия италиански оператор Виторио Стораро, носител на 3 „Оскар”-а, единият от които за великия филм на Бертолучи „Последният император”. Преди много години на баща ми са му казвали просто Тони – без фамилия. Маги Халваджиян, който е заклет киноман и почитател на италианската култура, предложил на неговия продуцент името Стораро. То пасна перфектно с визията на баща ми. Така е останало в нашето семейство.