Георги Стайков: С множествена склеораза съм – всеки ден може да е последен! Пия по 200 грама водка и пуша по 2 кутии цигари

Георги Стайков е български актьор, станал популярен след участието си във филма „Вчера”, в който изказва култовата реплика „Страхливо започваме живота си, Иване”. След филмът Стайков се превърна в една от най-големите звезди на българското кино, но в пика на популярността си решава да замине в чужбина. Дълги години работи и живее зад граница, снима се в над 40 филма и сериали.

Преди години се завръща в България и продължава да работи като актьор. 55-годишната кинолегенда се свърза с „Уикенд“, гневен на Жана Караиванова, шефка на Националния филмов център. Споделя и за множествената склероза, с която бе диагностициран миналото лято, както и за скандала с ръководството на столичния хотел „Хемус” преди месец. Ивтервюто е правено буквално дни преди да бъде обявена извънредноположение във връзка с разпространението на коронавируса у нас.

– Г-н Стайков, потърсихте ни възмутен от шефката на Националния филмов център Жана Караиванова. Разкажете, какъв е проблема?
– Опитвам се от 3 месеца да вляза в контакт с Жана Караиванова, но тя все няма време. Много била ангажирана. Преди време каза, че няма какво да си говори с мен. Представяте ли си, нямала какво да говори с актьор като мен, с толкова много филми и награди зад гърба си. Плоблемът е, че г-жа Жана се държи много пренебрежително! Коя е тя, че не се сещам?! Шефка, която разпределя 14 милиона лева наши пари! Явно си мисли, че е хванала Бога за шлифера…

– Жана Караиванова винаги ли се е държала така с вас?
– Не, имали сме много срещи преди тя да стане шеф. Писала ми е съобщения да се видим и чуем. Пазя ги и до днес в телефона. Само да не ме предизвиква да ги публикувам… Може да се провери, какво е работила г-жа Жана в Америка, американска гражданка е. Ставайки шеф на Филмовия център, тя започна да се държи странно – първоначално казваше, че ще звънне, но се стигна до там, че изобщо не вдига телефона.

– За какво искате да говорите с г-жа Караиванова?
– По работа, разбира се. Не разбирам защо ме игнорира. От Министерството на културата ми дадоха служебен телефон  на Филмовият център, но пак нищо. Г-жа Жана била много заета, имала лични ангажименти. Тя е на държавна работа и е длъжна да изслушва всякакви идиоти. Все пак съм Георги Стайков и имам една камара връзки с важни хора от Скандинавия и други страни. Исках да я свържа с тези хора, които може да са полезни с контактите и парите си на българското кино, но тя очевидно няма желание. Жана Караиванова явно се взела за голямата работа, откакто седна на шефското място!

– Не допускате ли, че може да не иска да се възползва от контактите ви?
– Иска или не, не знам. Нейно служебно задължение е да ме изслуша. Не й прави чест това поведение. Тя е шеф на Националния филмов център, откъдето се разпределят сериозни държавни пара. Аз съм Георги Стайков и би трябвало поне от учтивост да ме изслуша. Г-жа Жана явно е ангажирана с друго, да дава пари на Иван Черкелов, въпреки, че филмите му са дълбоко неизвестни и се гледат от около 937 човека. Ако г-жа Жана още веднъж даде пари на този човек, само защото играе някаква главна роля, ще станат големи панаири. Това са държавни пари и не трябва да се харчат за такива „дълбоко интелектуални” филми.

– Намеквате, че става въпрос за шуробаджанащина…
– Да, разбира се. Но това са наши, държавни пари. Ако искат да правят частни филми – няма лошо, но не и да раздаваш държавна пара, само защото ти трябва да играеш главна роля в дълбоко неизвестен филм. Жана Караиванова има две главни роли във филми на Иван Черкелов, но не мога да кажа кои са филмите, защото те просто са непопулярно.

– Това не се ли нарича „конфликт на интереси”?
– Да, има огромен конфликт на интереси. Г-жа Жана борави с държавна пара и не може да си прави каквото иска. Филмът „Козелът” например донесе на Георги Дюлгеров 70 000 лева. Той е продуцент, сценарист и режисьор на филма. Не става така. Ако обичат, повече да не пилеят така държавна пара! Ако обича, г-жа Жана да спре да урежда своите приятели и близки! Филмът „Писма от Антарктида” се гледа от 9000 зрители, а за него държавата е дала 1,2 млн. лева.

– Жана Караиванова ли коли и беси във филмовия център?
– Тя е шеф от 2017 г. Колко от заснетите филми сдържавни субсидии са печелили фестивалите в Москва и Карлови Вари? От колко зрители са гледани?!

– Имате ли актьорски ангажименти в момента?
– В момента не. Знаете, болен съм от множествена склероза. Шефът на театъра в Бургас Борето Чакринов каза да си почина през януари, февруари и март. Въпреки, че не играя, си получавам заплата.

– Стигат ли ви парите, които получавате месечно?
– Да, стигат ми. Получавам и някакви пари от Швеция.
– Ако ви предложат да снимате в български филм, ще приемете ли?

– Срещу 3000 евро ще се съглася, но няма кой да ми ги даде. С голямо удоволствие бих снимал в продължението на филма „Ятаган”. Струвам 3000 евро. За 300 лева хонорар за главна роля и 150 лева за малка, просто няма как да се навия.

– Бихте ли сменил попрището?
– Да, ще ставам проф. Стайков, ама той даже май е и академик! Щом Стефан Данаилов стана професор, защо да не стана и аз? Все пак говоря 5 езика, живял съм 5 години в Швеция. Може да преподавам в актьорското училище кино или актьорско майсторство.

– Мислил ли сте някога да станете режисьор?
– Не, никога. Всеки трябва да си знае мястото. Възможно е да стана продуцент, имам необходимите връзки в чужбина. Имам личните телефони номера на Стивън Спилбърг, Мел Гибсън, Том Ханкс… И какво от това?

– Чувствате ли се променен, след като ви диагностицираха с множествена склероза?
– Да, пренаредиха се приоритетите ми. С множествената склероза можеш да живееш до утре, а може и още 40 години. Всеки ден може да е последен. Но… държа се!

– Кога разбрахте за болестта?
– На 3 юни 2019-а, когато ми направиха ядрено магнитен резонанс, който в Англия струва 7000 паунда, а в България е никакви пари.

– Какви лекарства пиете за множествената склероза?
– Взимам „Копаксон”. Веднъж месечно лекарят ми го изписва. Ходя и на лечебни масажи. Професорът, който ме лекува, каза да не чета какво пише в интернет за болестта. Това е положението, имам множествена склероза!

– След като ви диагностицираха с множествена склероза, употребявате ли алкохол и цигари?
– Да, с пълна сила. Пия алкохол, понеже той бори коронавируса. Според моя професор мога да си пия и пуша. Понякога пия по 200 грама водка. Бира също консумирам. Пуша до 2 кутии цигари на ден.

– Неотдавна стана ясно, че сте бил изгонен от столичния хотел „Хемус”. Какво се случи всъщност?
– Запуши се тоалетната на апартамента, който обитавах. Те ме изгониха, казаха, че присъствието ми не е желателно. Изгониха човек с патерици, направо ме принудиха да си тръгна. После обаче казаха пред медии, че съм бил омазал с фекалии стаята. Нека го докажат! Собственикът ще си понесе последиците. В най-скоро време ги подпуквам със страшна сила.

– Обижда ли ви информацията, която излезе, че сте изгонен хотела, защото сте изцапал цялата стая с фекалии?
– Обидно е това, което излезе в пресата за мен, а е и невярно. Нещата ще се решат в съда. Явно имаме разногласие с х-л „Хемус”. Ще се срещнем в съда и с доказателства ще се реши спорът между нас. Ще се види кой крив и кой прав!

– Споменахте патерици, от кога сте с тях?
– От 20 декември. Спънах се в една плочка пред входа и белята стана. Счупих левия крак. Случват се такива работи. Още известно време трябва да съм с патерици.

– Има ли жена до вас в момента?
– Не. През 2016-а се разведохме с Асения Панова, вече имам трета бивша жена. Тя пожела това. През 2012 г. поиска да се оженим, през 2016-а отново тя пожела да се разведем. Към момента не поддържаме никакви отношения с нея.

– Често ли виждате синът си?
– Да. От 22 до 24 февруари той и майка му бяха при мен в България.  И до днес сме в добри отношения с бившата ми шведска съпруга.

– Кой ви помага в домакинството?
– Съседът, който ми помогна и когато си счупих крака. Живея в Бургас в собствено жилище. Подал съм документи и за личен асистент.

– Замисляте ли се да заминете отново за Швеция?
– Не. Направих голяма грешка преди време, като пуснах имейл към данъчните, че вече не живея там и се отказвам да подавам данъчни декларации. Подписах го и електронно. Имам шведско гражданство. Давам им 30% данък на година за отчисленията, които взимам от филми и сериали. Вариантът да възстановя отново правата си към данъчните е да живея 6 месеца в Швеция, нещо което обаче не желая.

– Не съжалявате ли понякога, че сте толкова директен?
– Не. Винаги казвам истината. Не се притеснявам от последиците. Истината е една, когато има спор, той трябва да се реши в съда. Това е положението!