Иво Аръков навръх старта на новия си сериал „Съни бийч”: За 2 месеца свалих 33 кила!

Иво Аръков е след главните действащи лица в новия БГ сериал „Съни бийч”, който стартира този петък в праймтайма на Би Ти Ви. Премиерата на комедийната поредица даде повод „Уикенд“ да потърси актьора за интервю, но в хода на разговора повдигнахме и други теми. 31-годишният чаровник ни разказа и за партньорството си с Къванч Татлъту в турската тв сага „Ирония на съдбата”, и за отношенията си с Мика Стоичкова, с която навремето беше в любовна връзка, и за много други неща.

– Иво, разкажете за ролята си в „Съни бийч”. Що за човек е героят ви?
– Младен е пореден сезон спасител в хотел. Много спокоен и забавен e, човек на любовта. Говори свободно във всяка компания, независимо дали знае или не езика. Обича да импровизира и жестикулира. Винаги е на преден план. Човек без задръжки. Това, което му е на душата, му е на устата. Голям добряк е, който избягва кавги и конфликтни ситуации. Ако обаче настъпят или засегнат близките му хора, той ще обърне света заради тях. Младен е ядрото от четирима приятели, около които се въртят събитията в сериала „Съни бийч”.

– Вероятно ви допада героят ви…
– Много. Бате Младен е важен в моята кариера. Българският зрител не ме познава с комедийни роли. Беше предизвикателство за мен и за самите продуценти и режисьори. Никой от нас не беше сигурен дали ще успеем да намерим персонажа. Дългият кастинг ми помогна да добия по-голяма представа за героя. До такава степен, че да се влюбя в него.

– Какво се наложи да промените заради ролята?
– Трябваше да сваля рязко доста килограми. Бях 110 кг заради филм, в който снимах преди това, и за два месеца станах 80. Сега съм 77. Продължавам да се грижа, за да остана в тази форма. Успях да развия волята и постоянството си. Спазвах стриктен хранителен режим и всеки ден тренирах в залата.

– Говорил ли сте някога на диалект като героя си Бате Младен?
– Да, аз съм момче от Варна и като дойдох в София, дори не осъзнавах, че говоря на диалект. Благодарение на моите учители в НАТФИЗ се справих за 6 месеца.

– Стресови ситуации по време на снимачния процес?
– Абсолютно никакви! Това е възможно най-магическия екип, с който съм работил някога. Много се надявам сериалът да бъде успешен, за да му снимаме втори, трети и четвърти сезон. Доволен съм от всички колеги.

– Другите ви ангажименти?
– Свързани са предимно с киното. Но към момента нямам други интересни и значими роли, които да си заслужават да ги коментирам.

– Все още ли мечтаете да се установите за постоянно в Америка?
– Това не е мечта. Професията ми е свързана с пътуване и където се снима даден проект, ти отиваш. Заминаването ми за Щатите преди време беше, за да се запозная с продуцент. С него се разминахме обаче, защото идеята му беше да снимам испански сериали, а аз не говоря така добре испански, както английски. След това получих предложение за работа в предаването „Мармалад”. Преместих се в Лондон, за да бъда по-близо до София, за да мога да наблюдавам и случващото се в ресторанта, който имах тогава.

– Как получихте ролята в хитовия турски сериал „Сблъсък”, който в България ще излезе под името „Ирония на съдбата”?
– Тази есен трябва да започне да се излъчва той. Ролята я получих заради добрите ми отношения с Би Ти Ви. В един от разговорите, които са имали за закупуването на този сниман и излъчван в Турция сериал, е станало дума, че на продуцентите им трябва актьор чужденец за един от персонажите. Бях поканен за много по-малка роля от тази, която се оказа впоследствие. Феновете харесаха моя герой и присъствието ми и участвах в три епизода, а не в един.

– Станахте ли близки с Къванч Татлъту или друга турска звезда?
– Да, сприятелих се с главните персонажи – големи турски звезди. Комуникирахме си непрекъснато. Бях един месец там и те дори ме учеха да говоря турски. Изненадан съм от приятелското отношение на всички.

– Колко снимачни дни имахте за холивудската лента „Бодигард на жената на убиеца“ с Райън Рейнолдс, Самюел Джаксън и Салма Хайек? Разкажете за срещите си с тях и Антонио Бандерас, Морган Фрийман…
–  Не знам откъде тръгна тази новина. Имам много малка роля във въпросния филм, и то на италиански войник. Не съм имал възможност да се срещна с изброените от вас звезди. Работехме с друг снимачен екип.  

– Роля, която е преобърнала живота ви?
– Имал съм много роли, които са ме преобръщали. Първата ми актьорска провокация е постановката на Явор Гърдев „Козата или коя е Силвия”. Щастлив съм, че се появи и ролята ми на Тони във „Фамилията”. Бях на 22-23 години и изиграх млад баща, бивш боксьор и т.н.

– Как се чувствате като ководещ на Радост Драганова в „Мармалад”? Във вашия екранен тандем кой има последната дума?
– Последната дума винаги има телевизията. В началото ми беше много неуверено в предаването. Не ми беше практика да искам информация от колегите си, които гостуват в предаването, странно ми беше да ги питам за личния живот. Радост и нейният екип обаче ме подкрепиха и с течение на времето нещата си дойдоха на мястото. В последните три сезона съм повече от щастлив, забавлявам се. „Мармалад” е моето място, където мога да бъда себе си.

– Първата ви работа и заплата?
– Като младеж съм работил, за да помагам на родителите си. Първата диплома, която изкарах, беше за готвач. На 16 работих това. Получавах по 2,80 лева на час за 14 часа труд на ден.  На 17 бях сервитьор, на 18 барман, а за кратък период от време се е налагало да замествам и спасителя на басейна. След като започнах да уча за актьор, съм работил само по специалността.

– За какво харчите обикновено хонорарите, които получавате?
– За да се развивам като актьор. Помагам и на семейството ми, на роднините. Майка ми е детска учителка. Баща ми имаше бизнес в чужбина, който пропадна.

– Споменахте преди малко ресторанта, който имахте. Колко време просъществува заведението ви „Ел Торо”?
– Твърде дълго. Това е проект, който по никакъв начин не беше свързан с моя мечта. За ресторанта мечтаеше мой вече бивш много добър приятел – Антон Данев, с когото се познаваме от деца. Бях много неприятно изненадан от този човек. Прибра се от Щатите, нямаше приятели и къде да живее, дори родителите му се бяха отрекли от него. Грижех се за него тогава. Поиска от мен да инвестирам всичките си спестявания в неговата идея за въпросния ресторант. Аз, балъкът, го направих – набутах си всичките пари.

– Ако днес се срещнете случайно с Антон, ще се поздравите ли?
– Не, категорично не. Направих достатъчно добро за него, и то беше неоценено. Той работи 2 месеца в този ресторант и си тръгна. Не знам дали някой в живота си е срещал подобен бизнесмен. Случилото се, макар и негативно, е много важно за мен. Приемам го като най-големия урок в живота си.

– В момента имате ли някакви задължения заради ресторанта?
– Не, абсолютно чист съм. Дори изплатих пари, които дефакто не дължах, заради делото. Инвестирах всичките си спестявания в бизнес, а човекът просто си замина. Имахме корпоративен договор за дружествен дял. И аз, добрата душа, господин балък, го подписах. По клаузите той може да ме съди, което и стори. Като правиш живота на един човек черен, защо да не е още по-черен… Това за съжаление са приятелите… Вече съм чист и не дължа нищо на никого.

– Допускате ли, че може и Антон да стои зад побоя над вас преди време?
– Позитивен човек съм и гледам да не ровя в миналото. Категоричен съм, че който и да го е направил, е разбрал грешката си.

– Тренирал сте бойни изкуства. Опитахте ли се да се защитите при атаката?
– Баща ми е бивш борец и има как да се браня и бия. Никога в живота си обаче не съм стигал дотам. Мразя насилието от малък. Имам талант да се боричкам и да се справям ловко, но причинявайки болка на друг, го изживявам лично. Просто не ми е приятно. Бях с две пълни с покупки торби, като излязоха от храстите нападателите ми. Докато мина под уличното осветление, за да видя дали ще ме ограбват или искат просто нещо да ми кажат, те избягаха. Явно се стреснаха като тръгнах към светлината.  Не е нещо страшно това, което се случи. Няма от какво да се страхувам. На никого нищо лошо не съм направил.

– Има ли жена до вас? Първото си гадже кога хванахте?
– Нямам постоянна партньорка до себе си. Не съм я открил. От година-две е така. Първите ме забежки с дами бяха, когато дойдох в София на 18-19 години.

– Какви са днес отношенията ви с Мика Стоичкова, с която бяхте заедно?
– Честитихме си Коледа и след това Нова година. Заета е тя, роди си дете. Всеки от нас е щастлив за другия, радваме се на хубавите неща, които му се случват. Има някаква любов помежду ни до ден днешен.

– Бихте ли станали отново двойка с Мика?
– Има твърде много история, която заобикаля и нея, и мен. История, която не искаме да събуждаме. Може би и двамата ни е страх. В отношенията ни се намесиха доста външни хора. Всички сякаш се чувстваха длъжни да си кажат своят коментар за връзката ни и може би това ни раздели.

– Изневерявал ли сте, когато сте бил в сериозна връзка?
– Когато съм във връзка, съм моногамен. Аз съм интровертен, събран в себе си. Това не ми е позволявало никога да изневерявам. Факт е, че съм голям флиртаджия, че обичам да се усмихвам и да съм чаровен. Пръскам харизма, но не бих изневерил. Мислейки за болката, която ще причиня на човека до мен, започва да ме боли и мен. Дори само като си го представям, ми става гадно.