Ultimate magazine theme for WordPress.

Ледена епоха!Как да отслабнем с помощта на температурата

0

Не ми разправяйте, че е невъзможно – просто си признайте, че вие не можете да го направите. Или пък ми кажете, че никой не го е правил до сега. Единственото, в което действително сме убедени, са уравненията на Максуел, трите закона на Нютон, двата постулата на теорията на относителността и периодичната таблица. Само за тях сме сигурни, че са верни. Всички останали закони са чисто човешки. – Дийн Кеймън, изобретател на „Segway“


„Майкъл Фелпс поглъща по 12 000 хиляди калории на ден…“

Само това успял да чуе Рей Крониз от другия край на стаята. Вдигнал поглед от разчетите си и се огледал за дистанционното, за да спре за момент телевизора. Дванадесет хиляди калории!

Вече почти 15 години Рей бил един от водещите специалисти по биофизика и аналитична химия в НАСА. Работел по специални проекти и бил виждал – какво ти, даже бил провеждал изследвания, до които широката общественост няма да има достъп още десетки години. Само че бил прекарал зад компютъра половината си живот и това не му се отразявало добре.

Уж незабележимите килограм-два годишно в крайна сметка се превърнали във внушителната маса от 104 килограма при ръст 175 сантиметра.

В момента, в който спрял телевизора с таблица в ръка, Рей изглеждал доста по-добре и тежал 94 кг. Трябвало да свали още петнадесетина килограма, но за това му били необходими между 18 и 24 седмици при тогавашния му режим. Таблицата имала за цел да му помогне – чрез нея той сравнявал всички човешки действия, които можел да изолира, като всяко действие било съпоставено с разхода на калории, който предизвиква за един час.

Писнало му да бъде дебел и се надявал числата да му предложат по-бързо решение.

Само че те рисували отчайваща картина: дори да пробягал цял маратон, той щял да изгори само около 2600 калории – по-малко от половин килограм.

Как е възможно тогава Фелпс да поглъща по още 9000 калории всеки ден?

Рей нахвърлял някои бележки и се върнал към калкулатора. Невъзможно…

По-късно Рей разказва:

„Бях сметнал, че за да може Фелпс да изгори подобно количество калории над метаболитното си ниво в покой, при средно 860 калории на час, необходими за плуване под напрежение, той трябва да плува по десет часа на ден. Дори и той обаче не може да направи подобно нещо.“

Как тогава го прави?

Дали лъже журналистите, докато се подготвя за Олимпийските игри?

Дали се опитва да саботира конкурентите си, които са достатъчно глупави, за да направят нещо, чуто в някакво интервю? Това просто противоречи на физичните закони. 

И тогава, само в един-единствен миг, навел глава над разчетите си и след 15 години фрустрация, Рей прозрял истината:

Всичко е заради термичните характеристики на водата.

Водата е 24 пъти по-топлопроводима от въздуха. Фелпс прекарва по три-четири часа на ден във водата.

Ашколсун дето се вика джентълмени! Ефектът е същият като този, който наблюдаваме, когато сипем горещо кафе в метална, вместо в керамична кана: калориите (т.е. топлината) се губят много по-бързо. Рей включил в сметките си новата променлива и – о, чудо! – резултатът се оказал съвсем точен. През следващите шест седмици – от 27 октомври до 5 декември -той изгубил 12 килограма мазнини и така и не ги натрупал обратно.

Играта вече имала нови правила!

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече