Ultimate magazine theme for WordPress.

Певец №1 на България Васил Найденов: Време е вече да намаля темпото, чувствам се преекспониран

0

- Advertisement -


И малките деца знаят, че Васил Найденов е певец №1 на България. Затова няма да изреждаме музикалните му успехи, само ще отбележим, че освен гениален изпълнител, той е и изключителен философ – размислите му за заобикалящата ни действителност са впечатляващи.
Традиция е във всеки новогодишен „Уикенд” да публикуваме интервю с Кеца. Спазваме този обичай и сега – предлагаме ви впечатляваща негова изповед.

– Г-н Найденов, къде бяхте на Коледа?
– На Бъдни вечер и Коледа бях вкъщи. Обикновено не приемам ангажименти за тези светли дни. Не съм голям традиционалист по отношение на храната, защото съм в нескончаем ремонт. Превърнал съм хола в столова. Не вярвам скоро да се случат нещата вкъщи, защото българските майстори сега са по-зле и от таксиметровите ни шофьори. А знайно е, че и Сталин не е успял да се оправи с шофьорите. Имам добър приятел, който се занимава с издаване на обекти. Той непрекъснато ми се оплаква точно от майсторите. Казва, че причината да не се получават нещата, както трябва, не съм аз – нещо, в което ме набеждават моите близки. Не, забавянето не е, защото съм педантичен. Причината е друга – всебългарска, за съжаление. Като отидем в Лондон, пеем пред публика, в която 60% от хората са български майстори, изнесли се извън родината.


– Имате ли още проблеми със съседите си покрай ремонта?
– Година и половина имах проблеми заради някои съседи, но в момента всичко вече е наред в това отношение. Сега просто търся майстори.


– 1 януари е двоен празник за вас – Нова година е, а и имате и имен ден. Къде и как ще посрещнете 2020-а?
– В новогодишната нощ ще бъда в „Арбанаси”. Не се знае в колко часа ще легнем да почиваме и след това кога ще пътуваме за София. Ще почерпя колегите и приятелите си, това е сигурно. Младите изпълнители са много практични и пеят под определен час – внимават за секундата да не надвишат времето, за което са се уговорили. При мен това не може да се случи. Как може да откажеш на хората да им попееш, колкото и да си изморен и да бързаш? Изкуството в световен план не е това, което беше. Всичко сега е компютри. Младите малко или много се принуждават да се приспособят към тази среда. Стават ненужно практични, но публиката усеща, не можеш да я излъжеш.


– Отдавна не сте пял на площада на 31 декември…
– Бил съм много пъти на открито, но вече – не. Имал съм и страхотни празненства на 31 декември срещу 1 януари. Веднъж и Христо Стоичков беше на масата, но си тръгна. Вежди Рашидов беше министър на културата тогава.


– Каква беше за вас отиващата си 2019 година?
– Пътуваща. Ненужно много пътувах дори. Говорили сме с моя импресарио, че трябва да намалим малко темпото. Макар че колегите, с които работя, не искат. Те гледат, колкото се може повече да работим. Повече участия – повече приходи за тях. То и за мен е така, но общо взето прекаляваме. България не е гигантска държава и трябва да се съобразяваме с това. Работим основно в няколко големи града и изпускаме по-малките. Преди години отивайки в Стара Загора, след това пеехме и в Нова. Сега големите градове са пренаситени. Обикаляме едни и същи заведения, където хората ми научават и кътните зъби, и пломбите. Навремето не работехме често в един и същ град. И шефовете в ДО „Музика” се съобразяваха.


– Казвате, че големите градове са пренаситени и пеете пред една и съща публика, но на вашите участия заведенията се пукат по шевовете…
– Хубаво, искат ме хората. Но колко пъти сме гледали Елтън Джон и Том Джоунс, Стинг? Световна звезда не може да си позволи такова нещо, а камо ли почти всяка вечер да е на едно и също място. От друга страна ни карат да пеем и много късно и сума ти хора – бизнесмени, дори милиардери, не могат да гледат втората част от рецитала, която започва чак след 1.30 часа през нощта. Мен хората ме искат и защото пея доста време и им уйдисвам на акъла.


– Догодина ставате на 70. Как ще отбележите юбилея? С концерт в НДК ли?
– Ставам на 32 (смее се). Повече от това няма как да пътувам. В последния месец няколко съм бил на сцената в НДК. Аз мога дори да отида до там по домашни чехли, защото живея съвсем наблизо. Човек където и да излезе, ако е в много добра форма, винаги ще бъде празник за присъстващите.


– Тоест не обмисляте концерт в зала 1?
– Едва ли ще го направя. Не ми се занимава с отчитане на билети. А и не смятам, че ми е необходимо.


– Можете да си намерите и спонсори за голям концерт…
– Познавам най-богатите хора в България. Те ме уважават, защото никога не съм поискал пари от тях. Вальо Златев беше единственият, който буквално ме накара да издам албум – като беше в „Лукойл”. Само той ми е бил спонсор и то преди много години. На повечето мои колеги това им е основна задача – да намерят някой, който да ги финансира. Аз обаче съм от старото поколение и не обичам да бъда длъжен на никого. Не желая да търся, да се моля. Не сме го докарали дотам, че хем да правим концерт, хем да го удряме на просия.


– А автобиографична книга да очакваме ли от вас?
– Може и да стане. Богдана Карадочева ще ми я напише. Тя знае всичко за мен и ако аз не се сетя някоя важна подробност, тя ще ми я припомни.


– Преди време се бяхте зарекъл да не правите нов репертоар. Наскоро обаче излезе песента ви „На случайна гара”…
– Хубаво е, че хората много бързо реагираха на нея. „На случайна гара” набра скорост, а е трудно нова песен да се състезава с утвърдените хитове.


– Песента ви с Богдана Карадочева „Нова година” преди време попадна в някаква безумна класация – уж за най-досадни парчета. Това обиди ли ви?
– Няма как да ме засегне подобна глупост. Песента „Нова година” се пее от целия български народ от много време. Тя е като химн. Беше сложена редом до песни на Мария Кери, Уитни Хюстън, Джордж Майкъл във въпросната класация – все емблеми за Коледа и Нова година. Имаше едно интервю с Мик Джагър, където го питат за отношението му към ню уейв, новата вълна. Отговорът му е: „Не знам, какво да ви кажа за новата вълна, защото ние сме от постоянната вълна”. От тази гледна точка пожелавам на хората, които злословят, и те да станат част от постоянната вълна.


– Замислял ли сте се да слезете от сцената?
– Досега не съм, но, както казах, ще намаля малко темпото. Издържам здравословно и гласово, но е прекалено преекспонирането ми. От друга страна не мога и лесно да махна с ръка и да редуцирам максимално участията си, защото екипът ми разчита на тях за прехраната си.


– Отказвали ли сте песни, които са станали емблеми на други ваши колеги?
– Стефан Димитров ме уцелва много. Той отлично ме познава. Каза, че песента „Там” е за мен и тя стана хит за часове. С него имаме някаква съдбовност. Тончо Русев беше същият – знаеше за кого пише и какво. Отказах песента „Аз съм другият”. Тя беше написана за мен, пял съм я преди Васко Петров, но по стечение на обстоятелствата така и не я записах. В момента я изпълняваме на участия. Същото се случи с „Черно и бяло”, която стоеше дълго време в чекмеджето на бюрото ми. То дори и не съм ги отказвал тези песни. Просто възникваха ситуации, които не ми позволяваха да реагирам веднага, имах доста ангажименти. Но съм радостен, че други колеги ги записаха и те се превърнаха в техни визитни картички.


– Наскоро претърпяхте тежка катастрофа и за късмет оцеляхте…
– Не е първата катастрофа в живота ми това. Вечерта имах участие и ако не бяха новините, никой от присъстващите на рецитала нямаше да разбере, какво сме преживели преди часове с импресариото ми Ивайло. Веднага след удара аз дори не знаех дали имам крака, идваше ми направо да вия от болка. Бях без предпазен колан и добре, че не изхвърчах през предното стъкло. Колата ни беше на хармоника. Първото нещо, което ме попитаха полицаите, беше „Тази вечер ще работим ли?”. В този момент даже не осъзнах, какво ми казват. Ангажиментът ми вечерта беше във военния завод в Казанлък. Влизайки там, хората започнаха да пляскат – явно зарадвани, че съм жив, явно оценили, че все пак съм отишъл да пея. Интересното е, че нашата катастрофа е обявена първо в Би Би Си и от там е тръгнала информацията към българските медии. Лимузината, в която се ударихме, е возила някакъв шеф на „Мерцедес”. Човекът изобщо не се появи, дори не излезе от колата. Само шофьорът дойде и ми помогна да сляза. Обясни ми, че ще отбият отстрани, за да не се вижда автомобилът.


– Изясни ли се каква точно е била причината за катастрофата?
– Мерцедесът намали за части от секундата и се блъснахме в него. Ако не се беше ударил Ивайло в лимузината, а в нещо друго, едва ли щяхме да оцелеем. От едната страна беше мантинела, от другата – тир. Предния ден Ивайло беше сменил спирачките и явно и това беше допринесло за ПТП-то – явно не са работили добре. Оказа се също така, че не е имало знаци, които да предупреждават, че пътят се стеснява. Имало е още 4-5 катастрофи същия ден.


– Богдана Карадочева се притесни много за вас, след като научи за ПТП-то ви. Какво е тя за вас?
– Тя е като катализатор – за части от секундата може да прецени един текст. Дори е пипнала последната ми песен „На случайна гара”. Богдана е човекът, който ме е научил, че думичките трябва да говорят нещо, че е нужно послание. Усеща детайла, а това е много важно за мен. Трудно е да се намери някой толкова фин като нея в днешно време. Много от колегите ми ги е страх от нашето приятелство, приемат го като заплаха. Те не могат да разберат, че нито билбордовете, нито „космическите” ротации по медиите могат да излъжат и заблудят драгия зрител. Стоянка Мутафова и Лили Иванова са типичен пример за любовта на народа. Хората казват „нашата Стояна”, „нашето Лили”. Аз малко се плаша, когато почитатели ни прегръщат и целуват… Тончо Русев преди време беше казал: „Когато всички започнат да те хвалят, трябва да се замислиш дали това не е началото на краят!”. Много умно казано!


– Незабравима за вас случка с Богдана?
– Никога няма да забравя как на рождения й ден успяхме да нарушим всички правила в хотела в Канада. Празнувахме си и въпреки, че беше забранено да се скача в басейна, сторихме тъкмо това в полунощ. В разгара на купона Богдана беше в басейна с дрехите и дамската си чанта с документите и парите. С нея се разбираме с поглед. Можем да не си говорим, но знаем, какво мисли другият.


– Видяхме ви на поклонението на Стоянка Мутафова…
– Голям човек! Преди години пътувахме за Варна за участия в спортна зала. Взехме Стоянка от кв. „Лозенец”. Качи се в колата и цялата й коса беше навита с ролки, покрити с прозрачна кърпа и сламена огромна шапка. Седеше отзад с Ивайло, а аз отпред – при шофьора. Карахме много бързо и в един момент ни спряха катаджии. Стояна тогава каза: „Сега съм аз!”. Излезе от колата и започна с една чанта да бие шофьора по главата, викайки му: „Ти ще ме убиеш бе, как може да караш така?”. В това време се разхвърчаха ролки, шапки, кърпи… Катаджиите се заеха да спасяват шофьора от Стоянка, взеха да го оправдават, че не е чак толкова виновен – само и само да я умилостивят. Тя си го биеше много здраво… Накрая нищо не ни направиха и ни пуснаха. Тръгнахме отново, пътувахме известно време, когато изведнъж Стояна се усмихна широко и рече на шофьора ни: „Карай по-бързо, моето момче!”


– Само музиката ли е мисията ви в живота?
– Обичам музиката, но много ми допада архитектурата. Исках да стана архитект, но не можех да рисувам. Майка ми рисуваше много добре, аз – не. Може би си избивам чивиите с това, че майсторя разни неща по стените – орнаменти.


– Чувствате ли се зрял мъж?
– Не, аз съм си човек на изкуството. Хората, които са много подредени, не са за изкуство и за сцена. Много ме плаши, че днешната компютърна подреденост е причината да се случва тази музикална импотентност, която съществува. Музиката е нещо изключително красиво, в нея има спонтанност.


– Колко домашни любимци имате в момента?
– Имам две котки. Бяха три, но едната почина. Едната е по-възрастна дори от Стоянка Мутафова – според котешките години. Имам и 5 папагала. Единият е в немилост. Взех го наскоро и другите още не могат да го приемат, хич не го обичат. Оцелява засега все пак. Рибките си подарих на французойка.


– Имате ли някаква надежда, че ще получите парите си от фалиралата КТБ?
– В момента изчаквам последното дело. За съжаление, от висока инстанция ми казаха да не се надявам много, че ще мога да получа тези пари.


– Какви грижи полагате за външния си вид?
– Тежа 81-82 кг и се чувствам добре в кожата си. Темпото, с което работя, променя човек. На всяко участие свалям по килограм-два. Никога не съм използвал крем за лице  – явно по-мазната ми кожа помага да изглеждам добре.


– Пушите по време на интервюто…
– Да, хванахте ме (смее се). Но много рядко си го позволявам.

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече